Изпроводени с воя на радиоточки, посрешнати от спрял пред черквата автомобил гърмящ на свой ред чалга, с моето семейство се бяхме отправили да посрещнем Христовото Възкресение в църквата в Карлуково. В нея нямаше ни кмет, ни поп, ни тамян... Болката и огорчението не се описват с думи... Но се чудя, колко по-слепи може да станем? Колко струва вярата ни?