село Карлуково
 
   
   
 

Дико Илиев (1898 - 1984) - живот и творчество

 

 

 

Дико Илиев е роден на 2 февруари 1898 г. (стар стил) в с. Карлуково, Община Луковит. Изявява се като будно и впечатлително дете, но поради изключителна бедност успява да се изучи до четвърто отделение. Любовта му към музиката се пробужда твърде рано, затова още в 1911 г., едва тринадесетгодишен, родителите му го изпращат като ученик по музика в Орханийския военен духов оркестър.

Момчето много бързо напредва в обучението и още на петия месец от постъпването е включено в оркестъра, а през единадесетия месец прави първите си композиционни опити.

Дико Илиев е четиринадесетгодишен, когато тръгва по пътищата на започналата Балканска война, а след нея - на Първата световна война. Като редови член на духовия оркестър на 16-ти Ловчански полк от състава на Първа българска армия, той взема участие в сраженията на Серетския фронт. Там, по време на побратимяването на българските и руските войски, написва "Искърско хоро". Това е първият сполучлив композиторски опит на Дико Илиев, който специалистите оценяват високо, като имат предвид обстоятелството, че е направен без професионална подготовка и е дело единствено на самородния талант на музиканта.

След края на Първата световна война Дико Илиев се завръща в родното си село. През пролетта на 1919 г., подмамен от публикуваната в печата обява на Военното училище в София, което търси музиканти, заминава за столичния град. Представил се успешно на изпитите, постъпва на работа в оркестъра на Военното училище, където близо половин година свири на баритон. В същото време този оркестър заедно с Гвардейската музика съставят сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера, добра възможност за Дико Илиев да се докосне до класическата музика. Той е първи тромбонист в оперите "Кармен", "Травиата", "Трубадур", и др. През 1920 г., станал вече глава на семейство, младият музикант се завръща заедно със съпругата си Анастасия в родния край, тъй като средствата им не достигат. Земеделец в родното село или писар в общината на с. Войводово, Белослатинска околия, където се установява, Дико Илиев не престава да свири на любимата си флигорна - по сватби и кръщенета, по общоселски празници. Това е времето, когато композиторът се заема с апостолската задача да популяризира духовата музика сред местното население, да възбужда интереса към нея и да пали искрата на обич и преклонение пред изкуството на духовите музиканти. Тръгнал от село на село, по собствено желание, без да е финансиран от никого, той създава и методически ръководи духовите оркестри в селата Букьовци, Селановци, Комарево. Същевременно композира хората "Букьовско", "Самоковско", "Грънчарско", "Веселият Иванчо". През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който Дико Илиев свири баритоновите партии. Започва един от най-активните периоди в творческата дейност на музиканта. Особено благотворно влияние за израстването му изиграва диригентът на оркестъра подпоручик Александър Вейнер - чех по произход, руски възпитаник, музикант и педагог с изключителни способности. Интересът на Дико Илиев към музиката се задълбочава. През 1932 г. създава хората "Зиг-заг", "Селски въздишки", "Майски цветя", "Пробуждане на пролетта", китката "Оряховска идилия", "Варненско хоро" и "Наша гордост". От 1936 до 1938 г. Дико Илиев е баритонист в Софийския военен оркестър с капелмайстор Иван Касабов. Отново се връща в Оряхово и е назначен за щабс-тръбач на Козлодуйския полк. Свири и в Гарнизонния оркестър. Следват години на плодотворна творческа дейност, в които композиторът написва "Оряховски юнак", "Майско утро", "Нашето Ленче", "Дайчово хоро", "Скок", "Селски празник", китката "Жътварски песни", правото хоро "Александрийка", "Добруджанско право хоро", дайчовото "Лудо-младо", еленините хора "Край чешмата" и "Буйна младост", пайдушкото хоро "Народна душа", дайчовото хоро "Веселите близнаци".

Девети септември 1944 г. сварва Дико Илиев като служител на 36-ти Козлодуйски полк, с който участва в първата фаза на Отечествената война. На фронта, между свистенето на куршуми и грохота на бомби, той замисля китката "Народно ехо" - музикална композиция, отразяваща събитията от времето. В първите години на народната власт музикантът работи като временен командир на военния духов оркестър в Оряхово. Тогава основава и оглавява Оряховското околийско професионално дружество на музикантите и създава деветна десет професионални музикантски групи в околията. Заедно с активната си работа като музикален педагог на тези оркестри, той продължава да твори самобитни по своя характер музикални произведения, между които дайчовото хоро "Кръшен венец", "Латинино хоро", маршовете "Катюша", "Напред, другари!", ,"Козлодуйци пред 1-ви май", "Младежка клетва", "Изборна победа", "Сливенци при Драва". През 1947 г. Дико Илиев е удостоен с офицерско звание и е назначен от МНО за диригент на военния оркестър в Оряхово. Започва усилена концертна дейност за военния диригент - с военния оркестър, с духовите оркестри, създадени и ръководени от него в околните села, с детските музикални състави, работещи под методическите му напътствия. В този период се раждат и най-зрелите творби на музиканта - рапсодията "Тандът на жътварките", правото хоро "Веселото Санче", дайчовото хоро "Спомени", китката "Ехо от Съветския съюз", "Елено моме", и "Рипай, Гано!". В началото на 50-те години Дико Илиев създава и безсмъртното "Дунавско хоро", останало в нашата музикална съкровищница като истински хороводен химн.

В рамките на повече от половинвековната си музикално-изпълнителска и музикално-творческа дейност Дико Илиев създава над 40 хора, 15 марша, 5 народни китки и редица други произведения. Изградени на фолклорна основа, със завладяваща ритмика, те допадат на народа, отговарят напълно на естетическите му вкусове и много скоро добиват изключителна популярност. Някои до такава степен се предават от уста на уста, че започват да се определят като "народни" макар да са дело на лично творчество.

За огромния принос в развитието на българската музикална култура Дико Илиев е високо оценен. Заедно с народното признание, за него най-голямата награда, МС на Република България го удостоява с високите държавни отличия "заслужил деятел на културата" и "герой на социалистическия труд" - отличия, достойни за безсмъртното му дело.

В центъра на село Карлуково, на площада пред читалището, е паметника на Дико Илиев.

Едни от най-популярните и обичани хора на Дико Илиев:

Дунавско хоро (право хоро)
Александрийка (право хоро)
Лудо младо (дайчово хоро)
Селски празник (еленино хоро)
Наша гордост (право хоро)
Билка (дайчово хоро)
Весела младост (право хоро)
Скок (дайчово хоро)
Касапски дни (право хоро)
Сватбарска ръченица
Майски цветя (право хоро)
Пробуждане на пролетта
Искърско хоро (право хоро)
 
 
Произволни снимки от галерията